При наследяване децата изключват братята и сестрите, а те - лелите и братовчедите
Ако след гибелта на наследодател като наследници остават дете, брат и сестра, както и вуйна и няколко братовчеди, то кой наследява и по какъв брой?
Б.С., София
Ако има нещо, което е относително ясно написано и останало съвсем без промени години наред в българското законодателство, то сигурно е наследяването и неговите правила.
Най-общото предписание е, че наследството се открива сега на гибелта в последното местопребиваване на умрелия. Едва след това стартират и изчисленията кой може да наследява и по какъв брой. В закона за наследяването (ЗН) има специфична глава - " Наследяване по закон ". Именно там са и разпоредбите за това по какъв начин се разпределя наследството и кой въобще може да има искания.
Тук изначално и най-важно е да се натърти, че главният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва идващия ред при наследяването.
Първият и главен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на умрелия наследяват по равни елементи. Важно е да се означи, че като деца на наследодателя се считат и осиновените от него. Това значи, че в случай че има деца, то тогава не наследяват и се изключват въобще да вземем за пример хора от другите редове - да вземем за пример братя, сестри, лели, братовчеди.
След това стигаме до втората догадка, при която наследодателят не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. Този втори ред изключва наследниците от идващия, трети.
При третия ред, ако наследодателят е оставил единствено братя и сестри, то те наследяват по равни елементи. Пак в него е възможна хипотеза,при която да наследяват пак братя и сестри, само че дружно с възходящи във втора или по-горна степен - дядо, баба, прародител. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът дефинира, че в тези разновидности еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Възможно е умрелият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. И тук идва четвърти ред наследници. При него наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен в това число. И тук правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Става дума да вземем за пример за чичо, вуйна, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени родственици от 3-та до 6-а степен наследяват единствено, в случай че умрелият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. В противоположен случай те са непосредствено изключени от заместничество.
При заместничество по закон постоянно би трябвало обаче да се има поради претърпял брачен партньор. Той не е в нито един ред. Той изключва сигурно наследниците от четвърти ред, С останалите три реда, брачният партньор наследява дефинира от закона елементи.
Така той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри или с техни низходящи, то тогава получава половината от наследството, в случай че то се е разкрило преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако са над 10 години, то тогава получава 2/3 от наследството.
Съществува хипотезата брачният партньор да наследява по едно и също време с родители и с братя и сестри или с техни низходящи. Тогава брачният партньор ще получи една трета от завещание, в случай че е намерено преди 10 години от брака, и половината, в случай че са над 10 години. Ако няма други наследници от тези редове, то брачният партньор получава цялото завещание. Затова и фигурата на брачна половинка при наследяването е в действителност значима.
Б.С., София
Ако има нещо, което е относително ясно написано и останало съвсем без промени години наред в българското законодателство, то сигурно е наследяването и неговите правила.
Най-общото предписание е, че наследството се открива сега на гибелта в последното местопребиваване на умрелия. Едва след това стартират и изчисленията кой може да наследява и по какъв брой. В закона за наследяването (ЗН) има специфична глава - " Наследяване по закон ". Именно там са и разпоредбите за това по какъв начин се разпределя наследството и кой въобще може да има искания.
Тук изначално и най-важно е да се натърти, че главният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва идващия ред при наследяването.
Първият и главен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на умрелия наследяват по равни елементи. Важно е да се означи, че като деца на наследодателя се считат и осиновените от него. Това значи, че в случай че има деца, то тогава не наследяват и се изключват въобще да вземем за пример хора от другите редове - да вземем за пример братя, сестри, лели, братовчеди.
След това стигаме до втората догадка, при която наследодателят не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. Този втори ред изключва наследниците от идващия, трети.
При третия ред, ако наследодателят е оставил единствено братя и сестри, то те наследяват по равни елементи. Пак в него е възможна хипотеза,при която да наследяват пак братя и сестри, само че дружно с възходящи във втора или по-горна степен - дядо, баба, прародител. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът дефинира, че в тези разновидности еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Възможно е умрелият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. И тук идва четвърти ред наследници. При него наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен в това число. И тук правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Става дума да вземем за пример за чичо, вуйна, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени родственици от 3-та до 6-а степен наследяват единствено, в случай че умрелият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. В противоположен случай те са непосредствено изключени от заместничество.
При заместничество по закон постоянно би трябвало обаче да се има поради претърпял брачен партньор. Той не е в нито един ред. Той изключва сигурно наследниците от четвърти ред, С останалите три реда, брачният партньор наследява дефинира от закона елементи.
Така той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри или с техни низходящи, то тогава получава половината от наследството, в случай че то се е разкрило преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако са над 10 години, то тогава получава 2/3 от наследството.
Съществува хипотезата брачният партньор да наследява по едно и също време с родители и с братя и сестри или с техни низходящи. Тогава брачният партньор ще получи една трета от завещание, в случай че е намерено преди 10 години от брака, и половината, в случай че са над 10 години. Ако няма други наследници от тези редове, то брачният партньор получава цялото завещание. Затова и фигурата на брачна половинка при наследяването е в действителност значима.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ